Кучешката тения и домашните любимци

Кучешката тения се среща сравнително рядко при домашните кучета.

Научното и наименование е Taenia hydatigena.
В своята същина тя не е опасна за нашия домашен любимец, 
но може да бъде смъртоносна за нас хората.

Заразяването на кучето се дължи на немарливост и безотговорност на стопаните,
а заразяването на човека е резултат от неспазване на добра лична хигиена.
Погрешно е да разглеждаме всяко куче като носител на кучешката тения. В интерес на истината почвата и неизмитите плодове и зеленчуци могат да се окажат далеч по-опасни.

Научете вашите деца да мият ръцете си преди всяко хранене и след прибиране от игра.

За цялостното осъществяване на своя жизнен цикъл тениите изискват наличието на 2 вида гостоприемници - краен и междинен.

Възрастната форма е известна под името Тaenia hydatigena. Именно тя се среща в организма на крайните гостоприемници - кучето и дивите каниди. 
Ларвната форма - Echinococcus granulosus се намира в тялото на междинните гостоприемници, които могат да бъдат всякакви видове бозайници, включително и човек, под формата на мехури изпълнени с бистра течност и голямо количество протосколекси - главички. Най-често това са овце, крави, кози, диви тревопасни животни.

Възрастна форма на кучешката тения

Ще опишем много кратко цикълът на кучешката тения. Намиращата се в организма на кучето възрастна форма е с размери около 1 см и се състои от сколекс- главичка, чрез която се закрепя за чревната стена, и няколко ( обикновено 3-5 сегмента). Само крайният сегмент съдържа яйца, които са оплодени. Паразитът е двуполов и може да се самовъзпроизвежда.

 Паразитът започва да отделя яйца около 6-8 седмици след заразяването. Възрастният паразит може да живее в тялото на гостоприемника от 6 месеца до 2 години.

За разлика от други видове тении, кучешката тения не отделя членчета във външната среда, а снася яйцата си директно в тялото на гостоприемника. Те се изхвърлят чрез изпражненията във външната среда. Така попадат в почвата и по повърхността на растенията. Междинният гостоприемник ги поглъща чрез пашата. В храносмилателният тракт яйцата линеят и се превръщат в миниатюрни ларви, които мигрират директно през чревната стена до определени органи. Това най- често са черният и белият дроб, мезентериумът. Практически те могат да достигнат до всяка част от тялото, включително мозъка, очите, костният мозък.

Достигайки до определения орган те образуват циста изпълнена с бистра течност, чиято вътрешна стена образува голям брой протосколекси. Ако те бъдат погълнати от крайния гостоприемник - кучето, всеки един от тях може да се превърне в отделна тения. Кучето може да ги погълне ако бъде хранено със вътрешности на животно заразено с ехинококови мехури (цисти). Така цикълът се затваря.
Човекът се разглежда като случаен гостоприемник. Той не е задължително звено в цикъла на тенията. Заразяването става чрез неспазване на лична хигиена, консумиране на неизмити плодове и зеленчуци. Възможно е и заразяване чрез докосване на кучета- носители на кучешката тения.

При кучето рядко се наблюдават клинични признаци, тъй като паразитът е малък по размери и нанася щети на организма само при изключително силно опаразитяване. За човекът обаче последиците за здравето са тежки и могат да доведат до смърт. Ехинококовите мехури притискат органите и пречат на нормалните им функции.

Как да разберем дали нашият домашен любимец има кучешка тения. 

Необходимо е да се направи копроскопско изследване. Това може да направи вашият ветеринар. Ще му бъде нужна прясна проба от изпражнение. Ако вашият любимец е заразен при микроскопското изследване ще се наблюдават яйца на тении. Яйцата на кучешката тения обаче на практика са неразличими от тези на другите видове тении.
Напоследък са разработени ELISA тестове, които откриват антигените на яйцата. Те обаче не са достъпни на този етап в нашата страна. Разработена е и PCR техника за идентифициране на яйца в изпражненията на кучето. 

При положителна проба освен, че ще е нужно животното да бъде обезпаразитено, препоръчително е и вие да се посъветвате с вашия личен лекар.

Обезпаразитяването се извършва с таблетка през устата.
Най-ефективното вещество в случая е Praziquantel. Дозата, необходима за отстраняването на тениите е 5-10 мг/ кг. 

Съдържа се в голяма част от обезпаразитяващите препарати за кучета и котки.
След прилагането на адекватната доза на веществото, тениите в чревния тракт на крайния гостоприемник умират. Стопаните много трудно биха забелязали умрелите паразити в изпражненията на любимеца си, тъй като те са твърде малки.
При леко опаразитяване еднократната доза е достатъчна за излекуването на животното, но при силно опаразитяване е нужна двойна доза, два пъти седмично.

Празиквантелът има висок праг на токсичност при котки и кучета. Той трудно може да се предозира. Специалисти са изпитали безопасността му чрез даване на 180 мг/ кг при кучета, при която са се проявили само леки странични ефекти.

Смята се, че е безопасен за бременни и кърмещи животни. Но се препоръчва да не се използва при кучета и котки, по-малки от 4 седмична възраст.

Той проявява доста голяма ефективност срещу повечето вътрешни паразити.

Действа, променяйки белтъчната структура на повърхностната обвивка на паразитите, по този начин ги прави разпознаваеми от имунната система на бозайника- гостоприемник. Освен това повишава навлизането на калциеви йони в организма на паразита. Това води до прекомерно стимулиране на мускулите на тенията, което я вцепенява, тя не е способна да се захваща за стената на червата и така бива изтласкана навън заедно с изпражненията.
Ангажирането на имунната система трябва да се има предвид при ваксинации и провеждане на медикаментозно лечение.

При висок риск от заразяване (животни, отглеждани в селски дворове, ловджийски кучета, кучета изхранвани с вътрешности), собственикът трябва да обезпаразитява кучето си на всеки 6 седмици.

На българския пазар се предлагат няколко вида таблетки за вътрешно обезпаразитяване за кучета и всички те съдържат по 50 милиграма празиквантел, което е достатъчно за куче, тежащо 10 килограма.
Търговските им имена са Drontal plus flavour, Cestal +, Prazitel +, Caniverm, Бихелдон, Prazimec.

Имайте предвид, че приложената таблетка действа еднократно само в рамките на няколко часа от даването. Животното не е предпазено за определен период след даването, както често си мислят някои стопани. Дори само след няколко часа ако животното бъде изложено на риск от инфекция - поглъщане на яйца на паразити от външната среда, обезпаразитяващото средство е безсилно. За това се препоръчва кучета, които активно излизат навън да бъдат обезпаразитявани всеки месец.


Винаги се съветвайте с ветеринарен лекар преди да дадете таблетка на любимеца си. Споменавайте винаги породата, телесната маса, здравословния статус, възрастта, предстоящи ваксини, приемане на други лекарства! Породите коли, шелти, бобтейл, известен процент, макар и малък от немски овчарки, бигъли, уестита и други са изключително чувствителни към макроциклични лактони, каквито се съдържат в някои обезпаразитяващи препарати, като празимек, стронгхолд, ендектовет и др. При посочените породи може да се стигне до сериозни разтройства на нервната система и дори смърт. 

Как да се предпазим от кучешката тения:

• Обезпаразитявайте вашия домашен любимец редовно - за предпазване от кучешка тения е препоръчително да се използва високата доза от 10 мг/кг празиквантел на всеки 6 седмици. Това е от особена важност за животни, които са изложени на висок риск от инфекция.
• Не давайте на вашето куче да се храни с вътрешности, особено сурови и неодобрени за човешка консумация. Ограничавайте разходките на кучетата без надзор в диви полета. Не позволявайте на кучетата да ловуват сами и да изяждат плячката си. Не изхранвайте ловните кучета с непроверени вътрешности от дивеч.
• Спазвайте изключително стриктна лична хигиена. Измивайте добре ръцете си, след като сте докосвали непознати животни и преди всяко хранене, измивайте добре плодовете и зеленчуците, преди да ги консумирате.
• Оградете насажденията си, така че те да не бъдат достъпни за животни.
  Голям резервоар на кучешката тения са дивите животни - вълци, лисици, които поддържат цикъла с помощта на диви сърни, глигани и др. Бъдете внимателни и в горска обстановка. Колкото и чисто да изглежда всичко там, спазвайте хигиена и по време на излети.

Преведено от: http://www.pet-informed-veterinary-advice-online.com/hydatid.html

Други източници:
http://parasitipedia.net/index.php?option=com_content&view=article&id=2575&Itemid=2857
http://www.vef.unizg.hr/vetarhiv/papers/2008-78-4-4.pdf

Снимки:
http://www.goulburnvetclinic.com.au/Images/hydatid_vp.jpg
http://www.pet-informed-veterinary-advice-online.com/images/hydatid-tapeworm-lifecycle-dog.jpg
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/df/2012-bb-jackal-1.jpg